История за вярност и преданост
Тази история ще ви убеди, че от време на време предаността значи за кучетата доста повече, в сравнение с за някои хора…
Една жена била на стаж в локалната болница. Годината била 1999 година В отделението постъпила молба за помощ за адрес, на който се разполагала изоставена, порутена къща. Блатиста околност, пуста, в покрайнините на града. Когато екипът пристигнала на място, медиците не разкрили никого нито в дома, нито на двора, нито в прилежащите постройки. Но щом лекарите застанали пред входната врата, чули лай на куче.
Екипът незабавно схванал, че звуците идват от къщата. Картината, която се изправила пред очите им, предиздвикала всички присъстващи да изпаднат в потрес. В най-тъмния ъгъл на къщата отдолу под купчина остарели парцали се посочило куче и… човешка ръка. Под дрипите се намирал човек мършав и полумъртъв. Без да се губи време, мъжът бил откаран в болничното заведение. През целия път след колата за спешна помощ тичал неговия четириног другар. Мъжът постъпил в болничното заведение за дълго време. Междувременно медицинските чиновници подслонили грижовното куче в непосредствена непосредственост до кухнята.
От тогава минали 12 години и тази жена, разказала историята се върнала на същата улица, в изоставената къща край блатото. Дядото я посрещнал с щастлива усмивка на лицето. Това бил същият човек, който преди години бил докаран в незабавното полумъртъв. Той показал гостолюбие и даже, макар възрастта си, излъчвал здраве и наслада. След това разказал своята история…
В далечната 1999 година в тази къща го затворил личния му наследник. „ Любящият “ наследник залостил всички порти и прозорци. Причината била най-банална: мъртъв дядо – свободно жилище. Но била пропусната дребната детайлност, че животът на татко му ще бъде избавен от правилното му куче. То изкопало с лапи яма отдолу под къщата и носел храна на двукракия си другар храна от близкия отпадък: мухлясал самун, огризки… Това била единствената храна за индивида. За да не почине стопанинът му от хипотермия, кучето непрекъснато лежало върху него и го греело с тялото си.
След като медиците избавили живота на мъжа и след цялостното му възобновяване, локалните поданици не останали безразлични към неговата история. Всички пособия с каквото могат. Днес дядото е благополучен: пробва се да не помни, че едно време синът му го е оставил да почине. Трябва да се означи, че след този случай кучето прекарало със стопанина си още дълги и щастливи 10 години.
